Kиригакуре

Тифа скучаеше излегнала се на леглото.Зуко беше излезнал преди доста време и още не се беше върнала,а тя започваше да се притеснява.Чу,че Неро лае и драска по вратата.Изправи се и въздъхна тежко.Отвори голямата дървена масивна врата и излезна.Беше паднала мрака ,но нощта не беше особено студена.Просто подухваше лек ветрец.Докато вървеше на някъде...един Бог знае на къде тя се засече с Зуко.Погледна го,а той се извини,че се е забавил.Неро се приближи към Зуко и го подуши след което почна да лае и да ръмжи.
- Неро!Долу! - нареди тя на кучето което веднага се подчини и застана пред стопанката си сякаш да я пази от Зуко.
Какво му става на това куче?!
Щом Неро лаеше и ръмжеше значи нещо не беше наред.Тифа огледа Зуко.
- Станало ли е нещо? - всъщност тя не знаеше какво да каже.Беше като скована..замръзнала.Караше го на автопилот.Знаеше,че обаче нещо не е наред.Неро винаги е харесвал Зуко...така де...почти винаги.

Оу!
Това което чу Тифа никак не и хареса.Да....тя ревнуваше.Не беше от тези които обичат да делят,а камоли да делят момчето което харесват.Тя погледна към кучето което все още ръмжеше.Отмести малко поглед и погледна към земята.Толкова много въпроси заскачаха в главицата и - кое беше това момиче,харесваше ли я,беше ли правил нещо с нея...щеше да прозвучи като някоя вманиачена ако почне да го разпитва.
Неро се надигна и направи бърза крачка напред.Тифа светкавично реагира и хвана кучето за каишката.
- Неро! - процеди с леден тон тя.Кучето се сви на място за известно време и после седна послушно като само гледаше стопанката си. - Е...хубаво.Нека се прибираме.Ако нямаш естествено още някоя работа...
Определено това което излизаше от устата и не беше нейния глас.Не беше ежедневния и обикновен глас.Това което излизаше беше нещо студено и безчувствено...опитващо се да скрие това което всъщност чувстваше тя.А какво чувстваше тя всъщност?!Едно беше сигурно...ревнуваше.

Очевидно това което Зуко каза не се хареса на Тифа , но въпреки това знаеше , че не изпитва никакви чувства към друга освен нея и заради това не се притесняваше. Да се прибираме .... тези думи много зарадваха Зуко , но имаше едно нещо което изостряше обстановката. Да ревнува не мисля ... или по точно не би трябвало , но дали ще ми повярва ако и кажа направо , че не сме правили нищо .. това бяха мислите които изплуваха в главата на момчето.
-Еми... добре нека да се прибираме.-каза той без да се поколебае , след което с бавни крачки тръгна да пристъпва към Тифа. След като застана на две,три крачки от нея , Зуко беше много напрегнат да не кажа изплашен , защото не знаеше каква ще бъде реакцията на Неро ако се приближи по близо , Истината беше , че му се искаше да я целуне , но в тази ситуация това не беше един от най-добрите начини за сдобряване , затова дори Неро да го нападне на него не му пукаше той направи още няколко крачки и застана до Тифа.
-Хайде , ако има нещо което искаш да ми казваш моля не крии от мен..- това бяха едни от нещата които му се искаше да каже и ето най-накрая се реши , той беше много сигурен , че проблема е някъде в него.

Зуко и Тифа тръгнаха към домът на Зуко.Тифа държеше Неро за нашийника защото не искаше кучето да разкъса момчето което вървеше от другата и страна.На практика тя беше между Неро и Зуко.
Ох...
Когато момчето изрече тези думи Тифа се закова на място.Обърна се към него.Какво можеше да каже?!Имаше ли нещо да казва.Тя въздъхна и се обърна.Направи още няколко крачки напред и спря.Имаше ли въобще да му казва нещо?Май имаше...Обърка се отново към него,пусна Неро и седна на земята като го гледаше.
- Питаш дали имам да ти казвам...е може би имам. - изръмжа.Всъщност дори не знаеше защо се държи така...зареди това,че ревнуваше ли беше? - Искам да знам коя е тя,харесваш ли я и какво по дяволите си правил с нея?И какви сме ние сега за Бога,Зуко?Какви?Какви бяхме и преди да си бил с нея....мамка му...обичам те....
БАМ!
С тези думи Тифа хвърли бомбата...или по-скоро предизвика избухването и.Придърпа крака към гърдите си и заби поглед в земята.Нечия муцунка се доближи до лицето и.След малко Неро я близна по бузата,а тя прегърна кучето.Нямаше сили да среща погледна на Зуко...не и след всичко това.Искаше и се да избяга,но чувстваше тялото си гумено.Имаше чувство,че ако се изправи ще се строполи на земята като парцал.

След резките въпроси които Тифа каза на Зуко последваха две думи които момчето чакаше от много време не си беше и помислял , че в тази ситуация точно ще ги чуе , но от тях стана много щастлив. Коя е тя , харесва ли я и какво е правил с нея тези въпроси Зуко знаеше , че ще го попита , но без да се замисля и отговори , че тя е просто едно ново момиче което е от нейното село и не не я харесва по начина по който харесва нея а колкото до това какво са правили незнаеше какво да и каже ... какво са правили нищо не са правили просто се видяха в гората . Момчето изчака Тифа да се изправи след всичко това което каза и я прегърна.
-Много те харесвам и знаеш какво изпитвам към теб защо изобщо е нужно да ми задаваш тези въпроси-продума момчето прегръщайки я все по силно.
-Искаш ли да си ходим и да забравим за случилото се днес , просто искам да забравим този неловък момент когато се срещнахме-това бяха последните думи които момчето искаше да и каже преди да я пусне.

Тифа се сгуши в Зуко.Имаше чувство,че ще се разплаче...нещо което не беше правила от години.От смъртта на родителите си.Започна да мига за да пропъди сълзите,а после се отдели от Зуко и кимна.не се беше успокоила много,но..просто беше малко по-спокойна.Обаче гледаше земята,а не момчето до себе си.
Скоро стигнаха къщата.Зуко отключи и те влязоха.Тифа се отправи направо към леглото и легна като погледна към тавана.Гледаше белия таван сякаш е най-интересното нещо на тази земя.Не знаеше колко време е минало..секунди,минути или часове.Просто се изправи и отиде в кухнята при Зуко където беше и Неро.Седна на един стол.
- Извинявай...за днес...за това,че ти се развиках..не исках...

Докато Зуко се ровеше из хладилника по същото време дойде Тифа и седна на един стол.
Извинявай за днес за това,че ти се развиках..не исках...- след като продума тези думи Зуко беше напълно вцепенен не очакваше , че ще му се извини та тя не беше направила нищо лошо , ако има някой виновен това е той защото не и каза по-рано къде отива а направо излезе и се срещна с напълно непозната.
-Няма за какво да ми се извиняваш , аз съм виновен , че не ти обясних по рано...-докато изричаше тези думи Зуко се насочи към Тифа след като затвори хладилника. Незнаеше как тя ще реагира след случилото се , но приближи устните си до нейните ..

Тифа гледаше към масата когато Зуко се приближи към нея и обърна леко главата и към своята.Устните му се докоснаха до тези на Тифа.Тя отвърна на целувката му макар и малко сковано.Чувстваше се изморена.Сякаш не е спала с дни.Сякаш някой е изцедил силите и до краен предел,а всъщност нищо такова да не е ставало.
- Зуко... - прекъсна тя целувката и го погледна в очите.Чувстваше се странно.Особено сега след като беше разбрала за това...,но и тя беше излизала ей така с момчета.Та в цялото и село имаше много момчета които тя познаваше едва ли не от както се помни...не можеше да забрани на Зуко да излиза с момичета...е работата беше там,че нея я беше страх какво ще прави с тези момичета. - Аз...съжалявам...
За какво съжаляваше?!И тя не знаеше...всъщност знаеше ли нещо изобщо?Беше ли сигурна в чувствата си?Обичаше ли го наистина?Още от първата им среща нещо в нея се беше събудило...веднага щом го видя,а когато бившото и гадже удари Зуко и се прииска да убие бившия си...,но защо...какво намираше тя в това момче?И тя не знаеше.
- Съжалявам...за всичко...

Както изглеждаше нещата вече се бяха изгладили между Тифа и Зуко след като я целуна или така поне си мислеше Зуко. Той вече незнаеше какво да прави незнаеше тя сърди ли му се не му ли се сърди , но беше сигурен в едно , че я обича въпреки факта , че не и го е казвал.След като я целуна момчето я прегърна и на охо и прошепна ... обичам те ... тези думи не излизаха много често от неговата уста защото не обичаше да изказва на глас какво чувства , но поне беше длъжен след всичко това да и каже какво чувства към нея.

Тези две думи накараха Тифа да се усмихне леко.Тя се изправи и се сгуши в Зуко.Облегна глава на гърдите му.Той беше с около глава по-висок от нея...,но тя с нейния скромен ръст.Беше толкова нисичка..даже нямаше метър и седемдесет,но това понякога и помагаше в битките.
- Радвам се,че те познавам Зуко..,че беше в гората онзи ден...и,че след това ме прие тук... - каза момичето и се усмихна.След малко и Неро застана до тях.Вдигна лапа и леко я размърда във въздуха. - Той ти се извинява...
Да..Тифа знаеше това.Тя беше в перфектна хармония с Неро.Той не беше като другите кучета.